Съмване на село
Пролайва куче с дрезгав глас
там, някъде накрай селцето.
Комшийското със тънък пас
му връща топка през дерето.
А птички в близката гора
надпяването с тях подеха.
Небето леко изсветля.
Балканът дръпна линя реха.
И в този хор гласът изви
петелът, кацнал на стобора.
По още росните треви
си ква-ква квачката на двора.
В кошарата една коза
с фалцет напъваше гласчето
да каже: "Идва ми часа
на доенето във котлето."
И все така подава тон
в надпяването басов песа.
Поема го със хъркащ стон
тук дядо, легнал под навеса.
А слънцето в баира гол
нахвърля бързо, бързо скица
на утрото по речен дол
с полегнали вълма мъглица.
Магарето без капка свян
топорчи го сред тази врява
и - глашатай без барабан -
със мощен рев деня възпява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
