rudin (Иван Христов)
858 1444
16.09.2013 г., 10:37 ч.  

Съмване на село 

  Поезия » Пейзажна
532 0 7
Пролайва куче с дрезгав глас
там, някъде накрай селцето.
Комшийското със тънък пас
му връща топка през дерето.

А птички в близката гора
надпяването с тях подеха.
Небето леко изсветля.
Балканът дръпна линя реха.

И в този хор гласът изви
петелът, кацнал на стобора.
По още росните треви
си ква-ква квачката на двора.

В кошарата една коза
с фалцет напъваше гласчето
да каже: "Идва ми часа
на доенето във котлето."

И все така подава тон
в надпяването басов песа.
Поема го със хъркащ стон
тук дядо, легнал под навеса.

А слънцето в баира гол
нахвърля бързо, бързо скица
на утрото по речен дол
с полегнали вълма мъглица.

Магарето без капка свян
топорчи го сред тази врява
и - глашатай без барабан -
със мощен рев деня възпява.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказно!
  • Ненадминат живописец и сладкодумник си!
  • Чудесно е!
  • Хубаво описана картина на селско съмване, Ванка!Харесах и го
    оценявам!Хубав ден и поздрави от мен!
  • Прав си Никола. Неволна правописна грешка. Веднага го оправям. Благодарско за отзива.
    Мимамина, светло съмване и на теб!
  • Иване, чета братче и все едно съм там,на село,но за последно ме извини, не е ли глашатай,а е писано ,,..грашатай.." И с него ме разсмя, защото ми прилича на част от вица за глашатая дето биел тъпана без ръце... Поздрав приятелю! Много е точно!
  • Прекрасно съмване!Поздравления!
Предложения
: ??:??