СЪН
Сънувах сън, прекрасен сън
и в него те докоснах, мамо,
дочух далечен светъл звън,
разбрах, че миг е всичко само.
Усетих нежност във нощта,
която търся от години,
а ти, надмогнала смъртта,
надежда в утрото дари ми.
Целувах твоето лице,
останало прекрасен спомен
и стоплих бледите ръце
със огън от любов огромен.
А после плаках за звезда
със твойто име назована,
но ти изчезна без следа
от ветровете призована.
1998'
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
