СЪН
Сънувах сън, прекрасен сън
и в него те докоснах, мамо,
дочух далечен светъл звън,
разбрах, че миг е всичко само.
Усетих нежност във нощта,
която търся от години,
а ти, надмогнала смъртта,
надежда в утрото дари ми.
Целувах твоето лице,
останало прекрасен спомен
и стоплих бледите ръце
със огън от любов огромен.
А после плаках за звезда
със твойто име назована,
но ти изчезна без следа
от ветровете призована.
1998'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
