Jul 28, 2007, 9:07 PM

СЪН

  Poetry
703 0 8
 

 

Сънувах сън, прекрасен сън

и в него те докоснах, мамо,

дочух далечен светъл звън,

разбрах, че миг е всичко само.


Усетих нежност във нощта,

която търся от години,

а ти, надмогнала смъртта,

надежда в утрото дари ми.


Целувах твоето лице,

останало прекрасен спомен

и стоплих бледите ръце

със огън от любов огромен.


А после плаках за звезда

със твойто име назована,

но ти изчезна без следа

от ветровете призована.

1998'

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...