14 nov 2007, 6:40

сън 

  Poesía » De amor
465 0 2

Тази прекрасна луна

е мойта по-голяма сестра,

тя осветява пътя ми в нощта,

който ме отвежда при тебе сега.

Аз идвам в съня ти,

като горска самодива,

гледам те, усещам дъха ти

и се чувствам щастлива.

И там, в твоя сън

сред зелените поляни,

извърввявам дългия път,

заради любовта ни.

В бяла прозрачна рокля облечена,

с боси неуморими нозе,

сякаш от някаква сила привлечена

аз вървя все към теб.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??