Тази прекрасна луна
е мойта по-голяма сестра,
тя осветява пътя ми в нощта,
който ме отвежда при тебе сега.
Аз идвам в съня ти,
като горска самодива,
гледам те, усещам дъха ти
и се чувствам щастлива.
И там, в твоя сън
сред зелените поляни,
извърввявам дългия път,
заради любовта ни.
В бяла прозрачна рокля облечена,
с боси неуморими нозе,
сякаш от някаква сила привлечена
аз вървя все към теб.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados
С обич, Богдана.