14 nov 2007, 6:40

сън

659 0 2

Тази прекрасна луна

е мойта по-голяма сестра,

тя осветява пътя ми в нощта,

който ме отвежда при тебе сега.

Аз идвам в съня ти,

като горска самодива,

гледам те, усещам дъха ти

и се чувствам щастлива.

И там, в твоя сън

сред зелените поляни,

извърввявам дългия път,

заради любовта ни.

В бяла прозрачна рокля облечена,

с боси неуморими нозе,

сякаш от някаква сила привлечена

аз вървя все към теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...