14.11.2007 г., 6:40

сън

652 0 2

Тази прекрасна луна

е мойта по-голяма сестра,

тя осветява пътя ми в нощта,

който ме отвежда при тебе сега.

Аз идвам в съня ти,

като горска самодива,

гледам те, усещам дъха ти

и се чувствам щастлива.

И там, в твоя сън

сред зелените поляни,

извърввявам дългия път,

заради любовта ни.

В бяла прозрачна рокля облечена,

с боси неуморими нозе,

сякаш от някаква сила привлечена

аз вървя все към теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...