Тази прекрасна луна
е мойта по-голяма сестра,
тя осветява пътя ми в нощта,
който ме отвежда при тебе сега.
Аз идвам в съня ти,
като горска самодива,
гледам те, усещам дъха ти
и се чувствам щастлива.
И там, в твоя сън
сред зелените поляни,
извърввявам дългия път,
заради любовта ни.
В бяла прозрачна рокля облечена,
с боси неуморими нозе,
сякаш от някаква сила привлечена
аз вървя все към теб.
© Богдана Маринова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
