20 jul 2010, 13:56

Сън

  Poesía » Otra
693 0 1

                                     Сън

Сънувах, че умирам.
Беше лесно, бързо.
...

А животът красив е,
но трудно се живее в тази красота.
...

В съня ми нощта цареше.
Студена.Черна.
А аз тичах към някаква врата.
...
Вратата дървена и мръсна беше.
И сякаш бе забита в някаква стена.
...
Когато до нея стигнах,
осъзнах се, че в някакъв квадрат съм,
а изходът е тази дървена врата.
...
Знаех аз едно - ще я отворя!
...
Отворих я и паднах право в настоящия
живот.
...
...
Сънувах, че умирам - а смъртта не беше нищо повече от стая с дървена врата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дайдо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...