20 jul 2010, 13:56

Сън

  Poesía » Otra
698 0 1

                                     Сън

Сънувах, че умирам.
Беше лесно, бързо.
...

А животът красив е,
но трудно се живее в тази красота.
...

В съня ми нощта цареше.
Студена.Черна.
А аз тичах към някаква врата.
...
Вратата дървена и мръсна беше.
И сякаш бе забита в някаква стена.
...
Когато до нея стигнах,
осъзнах се, че в някакъв квадрат съм,
а изходът е тази дървена врата.
...
Знаех аз едно - ще я отворя!
...
Отворих я и паднах право в настоящия
живот.
...
...
Сънувах, че умирам - а смъртта не беше нищо повече от стая с дървена врата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дайдо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...