Jul 20, 2010, 1:56 PM

Сън

  Poetry » Other
697 0 1

                                     Сън

Сънувах, че умирам.
Беше лесно, бързо.
...

А животът красив е,
но трудно се живее в тази красота.
...

В съня ми нощта цареше.
Студена.Черна.
А аз тичах към някаква врата.
...
Вратата дървена и мръсна беше.
И сякаш бе забита в някаква стена.
...
Когато до нея стигнах,
осъзнах се, че в някакъв квадрат съм,
а изходът е тази дървена врата.
...
Знаех аз едно - ще я отворя!
...
Отворих я и паднах право в настоящия
живот.
...
...
Сънувах, че умирам - а смъртта не беше нищо повече от стая с дървена врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дайдо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...