Сън

real_def
67 279

2 may 2010, 15:12

Poesía » De amor

809 0 0

Щом настъпи нощ, очи затварям,

мисълта ми морна да блуждае,

а сърцето само "обичам те" повтаря,

но кой обича и то не знае.

Легнал там, в легло студено,

над мен виси обесена луна,

едно сияние се стеле изкривено

и шепти ми нежно с глас на жена.

Ти изпълваш мислите ми отвратени,

ти реалност си сега за мен

и всички други образи са разтопени,

вечна нощ да е, не искам ден!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.