real_def
67 279
May 2, 2010, 3:12 PM

Сън 

  Poetry » Love
807 0 0

Щом настъпи нощ, очи затварям,

мисълта ми морна да блуждае,

а сърцето само "обичам те" повтаря,

но кой обича и то не знае.

 

Легнал там, в легло студено,

над мен виси обесена луна,

едно сияние се стеле изкривено

и шепти ми нежно с глас на жена.

 

Ти изпълваш мислите ми отвратени,

ти реалност си сега за мен

и всички други образи са разтопени,

вечна нощ да е, не искам ден!

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??