Щом настъпи нощ, очи затварям,
мисълта ми морна да блуждае,
а сърцето само "обичам те" повтаря,
но кой обича и то не знае.
Легнал там, в легло студено,
над мен виси обесена луна,
едно сияние се стеле изкривено
и шепти ми нежно с глас на жена.
Ти изпълваш мислите ми отвратени,
ти реалност си сега за мен
и всички други образи са разтопени,
вечна нощ да е, не искам ден!