12 ene 2008, 7:55

Сън

1.3K 0 22

В очите ти се вглеждах замечтани -

вселената прозираше във тях...

И като всемира бяха необхватни

чувствата на обич и на грях...

 

 

 

 

 

Безумно любиш... Като тежко бреме

страстта изтича в моите очи...

Изгубената съвест гузно дреме,

глава отвърнал, разумът мълчи...

 

 

 

 

Не спирай, моля те... Не си отивай...

Като прокоба във душата ми горчиш...

Греховните си мисли не събличай...

Поне в съня ми, с мен да съгрешиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...