Jan 12, 2008, 7:55 AM

Сън

  Poetry » Love
1.3K 0 22

В очите ти се вглеждах замечтани -

вселената прозираше във тях...

И като всемира бяха необхватни

чувствата на обич и на грях...

 

 

 

 

 

Безумно любиш... Като тежко бреме

страстта изтича в моите очи...

Изгубената съвест гузно дреме,

глава отвърнал, разумът мълчи...

 

 

 

 

Не спирай, моля те... Не си отивай...

Като прокоба във душата ми горчиш...

Греховните си мисли не събличай...

Поне в съня ми, с мен да съгрешиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...