Jan 12, 2008, 7:55 AM

Сън

  Poetry » Love
1.3K 0 22

В очите ти се вглеждах замечтани -

вселената прозираше във тях...

И като всемира бяха необхватни

чувствата на обич и на грях...

 

 

 

 

 

Безумно любиш... Като тежко бреме

страстта изтича в моите очи...

Изгубената съвест гузно дреме,

глава отвърнал, разумът мълчи...

 

 

 

 

Не спирай, моля те... Не си отивай...

Като прокоба във душата ми горчиш...

Греховните си мисли не събличай...

Поне в съня ми, с мен да съгрешиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...