В очите ти се вглеждах замечтани -
вселената прозираше във тях...
И като всемира бяха необхватни
чувствата на обич и на грях...
Безумно любиш... Като тежко бреме
страстта изтича в моите очи...
Изгубената съвест гузно дреме,
глава отвърнал, разумът мълчи...
Не спирай, моля те... Не си отивай...
Като прокоба във душата ми горчиш...
Греховните си мисли не събличай...
Поне в съня ми, с мен да съгрешиш...