Събудих се разплакана.
Не помня от кога не си тук,
само знам, че те няма.
Пусто е. Вече си друг.
С друга къпеш се в морската пяна.
Спя. Сънувам корали.
Сънувам морския бриз.
Там, на плажа, бяхме заспали.
Не помниш ли? Виж...
Дишам. Насила все още съм жива.
В спомени се давя сама.
Отварям очи. Въздухът спира.
Къде ли е любовта?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
!!!