Събудих се разплакана.
Не помня от кога не си тук,
само знам, че те няма.
Пусто е. Вече си друг.
С друга къпеш се в морската пяна.
Спя. Сънувам корали.
Сънувам морския бриз.
Там, на плажа, бяхме заспали.
Не помниш ли? Виж...
Дишам. Насила все още съм жива.
В спомени се давя сама.
Отварям очи. Въздухът спира.
Къде ли е любовта?
© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados