Събудих се разплакана.
Не помня от кога не си тук,
само знам, че те няма.
Пусто е. Вече си друг.
С друга къпеш се в морската пяна.
Спя. Сънувам корали.
Сънувам морския бриз.
Там, на плажа, бяхме заспали.
Не помниш ли? Виж...
Дишам. Насила все още съм жива.
В спомени се давя сама.
Отварям очи. Въздухът спира.
Къде ли е любовта?
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!