1.08.2010 г., 19:23 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
670 0 1

Събудих се разплакана.

Не помня от кога не си тук,

само знам, че те няма.

Пусто е. Вече си друг.

С друга къпеш се в морската пяна.

Спя. Сънувам корали.

Сънувам морския бриз.

Там, на плажа, бяхме заспали.

Не помниш ли? Виж...

Дишам. Насила все още съм жива.

В спомени се давя сама.

Отварям очи. Въздухът спира.

Къде ли е любовта? 

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??