1 dic 2004, 9:20

Сън

  Poesía
1.5K 1 3
           Сън

И пак сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и пак сме всички в 11-ти клас
потънали в измислени мечтания.

Седяхме тихо, затаили дъх
да чуеме звънец - последния,
за да поеме всеки своя път
напред в живота - неизвестния.

Звънецът би и ето междучасие,
но никой този път не се реши
за последно прага да прекрачи.
Звънецът би, но никой не помръдна
разбрали бяхме всички може би,
че тези мигове не ще се нивга върнат.

Часовникът ми пак звъни
напомня ми, че съм на работа,
а главата адски ме боли,
но ставам -
безчувствена, с бодежи в тялото.

И проклинам онзи светъл миг,
който с трепет всички чакахме
на последния звънец да чуеме гласа
и после всички тръгнахме да бягаме.

И хукнахме след този звън
с глави напред стените да разбиваме,
неосъзнавайки какво ни чака вън:
препятствия, борби, възходи, сривове.

Но аз сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и ето ни отново в 11-ти клас
потънали в безсмислени мечтания!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, навява носталгия по далечни, отминали времена, които няма да се върнат.
  • Много добре си го написала Ана. За жалост, такъв е живота, а тези моменти, които си описала, наистина не се забравят никога. Поздравления и едно 6 от мен.
  • Ееех, доброто старо време, никога няма да е същото...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...