1 dic 2004, 9:20

Сън

  Poesía
1.5K 1 3
           Сън

И пак сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и пак сме всички в 11-ти клас
потънали в измислени мечтания.

Седяхме тихо, затаили дъх
да чуеме звънец - последния,
за да поеме всеки своя път
напред в живота - неизвестния.

Звънецът би и ето междучасие,
но никой този път не се реши
за последно прага да прекрачи.
Звънецът би, но никой не помръдна
разбрали бяхме всички може би,
че тези мигове не ще се нивга върнат.

Часовникът ми пак звъни
напомня ми, че съм на работа,
а главата адски ме боли,
но ставам -
безчувствена, с бодежи в тялото.

И проклинам онзи светъл миг,
който с трепет всички чакахме
на последния звънец да чуеме гласа
и после всички тръгнахме да бягаме.

И хукнахме след този звън
с глави напред стените да разбиваме,
неосъзнавайки какво ни чака вън:
препятствия, борби, възходи, сривове.

Но аз сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и ето ни отново в 11-ти клас
потънали в безсмислени мечтания!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, навява носталгия по далечни, отминали времена, които няма да се върнат.
  • Много добре си го написала Ана. За жалост, такъв е живота, а тези моменти, които си описала, наистина не се забравят никога. Поздравления и едно 6 от мен.
  • Ееех, доброто старо време, никога няма да е същото...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...