kukudiva (Ана Николова)
28 35
1.12.2004 г., 9:20 ч.

Сън 

  Поезия
1214 1 3
           Сън

И пак сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и пак сме всички в 11-ти клас
потънали в измислени мечтания.

Седяхме тихо, затаили дъх
да чуеме звънец - последния,
за да поеме всеки своя път
напред в живота - неизвестния.

Звънецът би и ето междучасие,
но никой този път не се реши
за последно прага да прекрачи.
Звънецът би, но никой не помръдна
разбрали бяхме всички може би,
че тези мигове не ще се нивга върнат.

Часовникът ми пак звъни
напомня ми, че съм на работа,
а главата адски ме боли,
но ставам -
безчувствена, с бодежи в тялото.

И проклинам онзи светъл миг,
който с трепет всички чакахме
на последния звънец да чуеме гласа
и после всички тръгнахме да бягаме.

И хукнахме след този звън
с глави напред стените да разбиваме,
неосъзнавайки какво ни чака вън:
препятствия, борби, възходи, сривове.

Но аз сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и ето ни отново в 11-ти клас
потънали в безсмислени мечтания!

© Ана Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, навява носталгия по далечни, отминали времена, които няма да се върнат.
  • Много добре си го написала Ана. За жалост, такъв е живота, а тези моменти, които си описала, наистина не се забравят никога. Поздравления и едно 6 от мен.
  • Ееех, доброто старо време, никога няма да е същото...
Предложения
: ??:??