1 дек. 2004 г., 09:20

Сън

1.5K 1 3
           Сън

И пак сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и пак сме всички в 11-ти клас
потънали в измислени мечтания.

Седяхме тихо, затаили дъх
да чуеме звънец - последния,
за да поеме всеки своя път
напред в живота - неизвестния.

Звънецът би и ето междучасие,
но никой този път не се реши
за последно прага да прекрачи.
Звънецът би, но никой не помръдна
разбрали бяхме всички може би,
че тези мигове не ще се нивга върнат.

Часовникът ми пак звъни
напомня ми, че съм на работа,
а главата адски ме боли,
но ставам -
безчувствена, с бодежи в тялото.

И проклинам онзи светъл миг,
който с трепет всички чакахме
на последния звънец да чуеме гласа
и после всички тръгнахме да бягаме.

И хукнахме след този звън
с глави напред стените да разбиваме,
неосъзнавайки какво ни чака вън:
препятствия, борби, възходи, сривове.

Но аз сънувам, че съм в час
на чина - онзи, стария
и ето ни отново в 11-ти клас
потънали в безсмислени мечтания!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, навява носталгия по далечни, отминали времена, които няма да се върнат.
  • Много добре си го написала Ана. За жалост, такъв е живота, а тези моменти, които си описала, наистина не се забравят никога. Поздравления и едно 6 от мен.
  • Ееех, доброто старо време, никога няма да е същото...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...