18 may 2007, 9:24

СЪН

  Poesía
721 0 8
 

Не зная кой си, но те чувствам,

далече си, не виждам твоя лик...

И сляпо в сънища се впускам,

в развихрени фантазии и блян!

Стремя се да докосна нежно

очите ти и всичко живо в теб,

с ръка мечта да нарисувам

копнеж да изградя в мен!

Сърцето тупка озарено

от твоя поглед мил, смирен

да би желал в тоя миг небето

да се разтвори и прегърне

с ласка нежна теб и мен!...

А аз не зная кой и откъде си...

но зная, че разбрах какво е туй любов!

В съня ми може би... но бе Любов!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...