Присъни ми се, че не съм умрял
и пееше в безлюдна нощ тъгата.
Но може би часовникът е спрял.
Но може би това е вятър.
Навярно жив съм и навярно – луд.
Извайвам си кристално Елдорадо,
че всеки Цезар има своя Брут
в олтара на залязващата младост.
Душата ми премина през света
в оазис на миражи и светулки.
И трупа пълнолуния нощта
от сънища на влюбена цигулка. ...