radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
4.07.2013 г., 22:22 ч.

Сън 

  Поезия » Друга
723 0 23

               

 

Присъни ми се, че не съм умрял

и пееше в безлюдна нощ тъгата.

Но може би часовникът е спрял.

Но може би това е вятър.

 

Навярно жив съм и навярно – луд.

Извайвам си кристално Елдорадо,

че всеки Цезар има своя Брут

в олтара на залязващата младост.

 

Душата ми премина през света

в оазис на миражи и светулки.

И трупа пълнолуния нощта

от сънища на влюбена цигулка.

 

Светът е глух, арбитърът – висок.

И пее миокардът горе вляво.

Налага се да преговарям с Бог.

Налага се и със самия дявол.

 

На мен се падна ролята на шут.

Предлагам тишина от звездопади.

Но случва се да бъда малко луд

и случва се понякога да страдам.

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??