15 ene 2008, 10:21

Сън...

  Poesía
794 0 2

В съня ми отново влезе.

С ръка лицето ми погали.

От очите ми сълзи се стичат, усещам идва краят.

Сега си с друг и те прегръща, обича те и те целува.

Какво остана за мен?!

Празнотата в сърцето и самотата в леглото.

Всяка вечер връщаш се в съня ми.

Моля се, искам, желая... никога да не отворя очи. Заедно ще бъдем отново!

Нали?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пацо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога е по-добре да живеем в реалното,да забравим съня,за да продължим живота си напред,поздравления за стиха
  • Искащо,търсещо и молещо за обич!Хареса ми и ме докосва!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...