2 jun 2007, 10:38

Сън (2) 

  Poesía
589 0 2
Сън (2)

Лицето ти, стаила дъх, поглеждам -
очите ти големи с цвят на кафе.
Дъхът ти нежен пак усещам
по кожата си - меко кадифе.

Устните ти щом целунат - палят.
Ръцете твои в жарава ме превръщат,
в сладък унес бавно галят
и отново, и отново ме прегръщат.

Омайваш с аромат неустоим.
Разтопяваш с поглед - огън див.
Подвластна съм на чар неоспорим.
Подвластна съм на този сън красив.

© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??