2.06.2007 г., 10:38

Сън (2)

909 0 2
Сън (2)

Лицето ти, стаила дъх, поглеждам -
очите ти големи с цвят на кафе.
Дъхът ти нежен пак усещам
по кожата си - меко кадифе.

Устните ти щом целунат - палят.
Ръцете твои в жарава ме превръщат,
в сладък унес бавно галят
и отново, и отново ме прегръщат.

Омайваш с аромат неустоим.
Разтопяваш с поглед - огън див.
Подвластна съм на чар неоспорим.
Подвластна съм на този сън красив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...