2 июн. 2007 г., 10:38

Сън (2)

915 0 2
Сън (2)

Лицето ти, стаила дъх, поглеждам -
очите ти големи с цвят на кафе.
Дъхът ти нежен пак усещам
по кожата си - меко кадифе.

Устните ти щом целунат - палят.
Ръцете твои в жарава ме превръщат,
в сладък унес бавно галят
и отново, и отново ме прегръщат.

Омайваш с аромат неустоим.
Разтопяваш с поглед - огън див.
Подвластна съм на чар неоспорим.
Подвластна съм на този сън красив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...