2 июн. 2007 г., 10:38

Сън (2)

917 0 2
Сън (2)

Лицето ти, стаила дъх, поглеждам -
очите ти големи с цвят на кафе.
Дъхът ти нежен пак усещам
по кожата си - меко кадифе.

Устните ти щом целунат - палят.
Ръцете твои в жарава ме превръщат,
в сладък унес бавно галят
и отново, и отново ме прегръщат.

Омайваш с аромат неустоим.
Разтопяваш с поглед - огън див.
Подвластна съм на чар неоспорим.
Подвластна съм на този сън красив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...