2 июн. 2007 г., 10:38

Сън (2)

913 0 2
Сън (2)

Лицето ти, стаила дъх, поглеждам -
очите ти големи с цвят на кафе.
Дъхът ти нежен пак усещам
по кожата си - меко кадифе.

Устните ти щом целунат - палят.
Ръцете твои в жарава ме превръщат,
в сладък унес бавно галят
и отново, и отново ме прегръщат.

Омайваш с аромат неустоим.
Разтопяваш с поглед - огън див.
Подвластна съм на чар неоспорим.
Подвластна съм на този сън красив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...