Събудих се от болка пак,
с бодеж от ляво - във сърцето,
сънувах бърз, задъхан влак -
отнасяше те с грохот към небето.
В последния вагон седеше ти,
изпусках го на всяка спирка
и достигаше до моите уши
една далечна и самотна свирка.
Скърцаха невидимите релси -
звук, пронизващ цялото съзнание,
а аз не можех да понасям себе си,
седях вдървена в нямо съзерцание. ...