Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jul 25, 2007, 2:20 PM

Сън 

  Poetry
552 0 8
Събудих се от болка пак,
с бодеж от ляво - във сърцето,
сънувах бърз, задъхан влак -
отнасяше те с грохот към небето.

В последния вагон седеше ти,
изпусках го на всяка спирка
и достигаше до моите уши
една далечна и самотна свирка.

Скърцаха невидимите релси -
звук, пронизващ цялото съзнание,
а аз не можех да понасям себе си,
седях вдървена в нямо съзерцание.

Не се раздвижваше кръвта,
пълзяха тръпки на безсилие -
крещеше с ярост моята душа,
в този миг способна на насилие.

Но тътена след тебе ми остана,
разтърсващ като земен трус
и отвори ми в душата рана
с тръпчив и леко кървав вкус.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??