Сън
Събудих се от болка пак,
с бодеж от ляво - във сърцето,
сънувах бърз, задъхан влак -
отнасяше те с грохот към небето.
В последния вагон седеше ти,
изпусках го на всяка спирка
и достигаше до моите уши
една далечна и самотна свирка.
Скърцаха невидимите релси -
звук, пронизващ цялото съзнание,
а аз не можех да понасям себе си,
седях вдървена в нямо съзерцание.
Не се раздвижваше кръвта,
пълзяха тръпки на безсилие -
крещеше с ярост моята душа,
в този миг способна на насилие.
Но тътена след тебе ми остана,
разтърсващ като земен трус
и отвори ми в душата рана
с тръпчив и леко кървав вкус.
с бодеж от ляво - във сърцето,
сънувах бърз, задъхан влак -
отнасяше те с грохот към небето.
В последния вагон седеше ти,
изпусках го на всяка спирка
и достигаше до моите уши
една далечна и самотна свирка.
Скърцаха невидимите релси -
звук, пронизващ цялото съзнание,
а аз не можех да понасям себе си,
седях вдървена в нямо съзерцание.
Не се раздвижваше кръвта,
пълзяха тръпки на безсилие -
крещеше с ярост моята душа,
в този миг способна на насилие.
Но тътена след тебе ми остана,
разтърсващ като земен трус
и отвори ми в душата рана
с тръпчив и леко кървав вкус.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
