Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
25.07.2007 г., 14:20 ч.

Сън 

  Поезия
594 0 8
Събудих се от болка пак,
с бодеж от ляво - във сърцето,
сънувах бърз, задъхан влак -
отнасяше те с грохот към небето.

В последния вагон седеше ти,
изпусках го на всяка спирка
и достигаше до моите уши
една далечна и самотна свирка.

Скърцаха невидимите релси -
звук, пронизващ цялото съзнание,
а аз не можех да понасям себе си,
седях вдървена в нямо съзерцание.

Не се раздвижваше кръвта,
пълзяха тръпки на безсилие -
крещеше с ярост моята душа,
в този миг способна на насилие.

Но тътена след тебе ми остана,
разтърсващ като земен трус
и отвори ми в душата рана
с тръпчив и леко кървав вкус.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??