15 ene 2006, 13:05

Сън 

  Poesía
710 0 4



Вървя по тясната пътека -

 наоколо ме гледат високи и стройни дървета.

Вървя, а не зная на къде - 

 усещам погледите на скрити зверове.

 

Вървя, съпровождана от гробна тишина,

Но в сърцето си усещам очакваща ме светлина.

Вървя и когато ти се появяваш, с ръката си протегната към мен,

Сънят прекъсва своето приключение, а аз започвам новият си ден.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??