Jan 15, 2006, 1:05 PM

Сън 

  Poetry
709 0 4



Вървя по тясната пътека -

 наоколо ме гледат високи и стройни дървета.

Вървя, а не зная на къде - 

 усещам погледите на скрити зверове.

 

Вървя, съпровождана от гробна тишина,

Но в сърцето си усещам очакваща ме светлина.

Вървя и когато ти се появяваш, с ръката си протегната към мен,

Сънят прекъсва своето приключение, а аз започвам новият си ден.

© Александра Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??