Сън
Вървя по тясната пътека -
наоколо ме гледат високи и стройни дървета.
Вървя, а не зная на къде -
усещам погледите на скрити зверове.
Вървя, съпровождана от гробна тишина,
Но в сърцето си усещам очакваща ме светлина.
Вървя и когато ти се появяваш, с ръката си протегната към мен,
Сънят прекъсва своето приключение, а аз започвам новият си ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Василева Всички права запазени
Браво! 