Сън
Снощи, мила, те сънувах, трупа ти носех на ръце, убих те, за да те спечеля, макар с изстинало сърце. Беше облечена с рокля бяла, косата ти се бе от вятъра развяла, беше приказно красива, сякаш за среща бе се нагласила, за среща не с любовта, а среща сякаш със смъртта, която искаше от мене да те вземе, сякаш искаше от сърцето ми да те отнеме. Не можех и не исках на смъртта да те предам, защото не можех да приема отново да съм сам. Смъртта не искаше жива да те предаде, само мъртва в моите ръце можеше да те даде. ... За тебе дълго моето сърце се бори, наложи се ръката ми греха да стори, тогава аз убих те във съня си и сякаш така доказах любовта си. Трупа ти носех на ръце и сълзите ми се стичаха по твоето лице, убих те, за да те спечеля и сега сърцето ми на две се то разделя, едната част е в рая, където си ти, а другата - в ада, където са моите мечти.
|
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наско Todos los derechos reservados
+6 
