nice_a1 (Наско)
11 4
23.11.2008 г., 21:24 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
3270 0 6

Снощи, мила, те сънувах,

трупа ти носех на ръце,

убих те, за да те спечеля,

макар с изстинало сърце.

Беше облечена с рокля бяла,

косата ти се бе от вятъра развяла,

беше приказно красива,

сякаш за среща бе се нагласила,

за среща не с любовта,

а среща сякаш със смъртта,

която искаше от мене да те вземе,

сякаш искаше от сърцето ми да те отнеме.

Не можех и не исках на смъртта да те предам,

защото не можех да приема отново да съм сам.

Смъртта не искаше жива да те предаде,

само мъртва в моите ръце можеше да те даде.

... За тебе дълго моето сърце се бори,

наложи се ръката ми греха да стори,

тогава аз убих те във съня си

и сякаш така доказах любовта си.

Трупа ти носех на ръце

и сълзите ми се стичаха по твоето лице,

убих те, за да те спечеля

и сега сърцето ми на две се то разделя,

едната част е в рая, където си ти,

а другата - в ада, където са моите мечти. 

 

 

© Наско Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми! Не знам, кой е автора всъщност, но ми харесва +6
  • Извинете, но кой всъщност е автора?
  • Дори и да има нещо "от лексиконите в детските ни години" ми хареса,защото аз знам единствено първите 4 реда,а останалото ми беше непознато и ми хареса как си го написал.Поздравявам те!
  • аз пък мисля по различен начин - няма значение как звучи, важно е какво казва!!! Хареса ми и то много! Браво!
  • хареса ми много и е интересно...
  • Снощи, мила, те сънувах,
    трупа ти носех на ръце,
    убих те, за да те спечеля,
    макар с изстинало сърце.

    Моля за извинение, но ни поднасяте нещо от лексиконите от детските ни години за авторско???
    п.п оценката не е моя
Предложения
: ??:??