Снощи, мила, те сънувах,
трупа ти носех на ръце,
убих те, за да те спечеля,
макар с изстинало сърце.
Беше облечена с рокля бяла,
косата ти се бе от вятъра развяла,
беше приказно красива,
сякаш за среща бе се нагласила,
за среща не с любовта,
а среща сякаш със смъртта,
която искаше от мене да те вземе,
сякаш искаше от сърцето ми да те отнеме. ...