tanyavd (Татяна Борисова)
122 2132
21 sept 2011, 14:05

Сън 

  Poesía » Otra
963 0 16

Три пъти тази нощ във съня си умирах,

три пъти като сянка в света се завръщах,

три пъти светлината дирех, но не намирах,

три пъти с безнадеждност аз се загръщах.

В шарени стомни надежда наливах,

ала без дъно стомните бяха,

сили последни в себе си сбирах

да укротя ветровете, дето в мене вилняха.

Три самодиви безплътни край мене сновяха,

три кръстопътя разплетоха

и във едно ги събраха.

Три пъти под мостове каменни

с мен се провираха,

 пред бряг златно-сребърен после поспряха.

Брегът нежно светеше и топлеше мрака,

така ми се искаше да го прегърна,

ала с въздишка скръбна брегът  отвърна:

Слаба е още, още е слаба твоята вяра,

страхът човешки така е зазидал

всичките твои вътрешни двери,

сърцето трябва, сърцето трябва да се отвори,

иначе как би могла да почувстваш,

щом всеки път Бог в тебе тихо говори?!...

 

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??