31 ago 2011, 19:32

Сън 

  Poesía » Versos blancos
936 0 0

Той ме покрива със своите нежни въздишки.

И ме понася далече, далече.

Сънят ме спасява. Ставам отново добра.

И съм пречистена.

Виждам пак любовта си в нечии топли ръце.

Сънят ме води по свои пътеки.

Нежно потъвам в своята тайна...

© Сиана Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??