Той ме покрива със своите нежни въздишки.
И ме понася далече, далече.
Сънят ме спасява. Ставам отново добра.
И съм пречистена.
Виждам пак любовта си в нечии топли ръце.
Сънят ме води по свои пътеки.
Нежно потъвам в своята тайна...
© Сиана Петкова Todos los derechos reservados