31 авг. 2011 г., 19:32

Сън 

  Поэзия » Белые стихи
937 0 0

Той ме покрива със своите нежни въздишки.

И ме понася далече, далече.

Сънят ме спасява. Ставам отново добра.

И съм пречистена.

Виждам пак любовта си в нечии топли ръце.

Сънят ме води по свои пътеки.

Нежно потъвам в своята тайна...

© Сиана Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??