20 feb 2010, 21:07

Сън

Poesía

693 0 2

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя
образи и събития.
За да мога най-после
да те превърна в откритие.
Осъзнах, че сънувам.
Пулс долавям и тихо е.
И каква светлина!
В тъмнината на дните ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ditaer (Диана Трифонова)

Благодаря за усещането,сродни души!Прегръщам ви!!!

2010-02-21T10:50:42+02:00
alistef (Албена Стефанова)

Светлината, не е просто нещото,
което вижда се с очи.
Светлината е усещане.

прекрасно стихотворение. Поздрав.

2010-02-20T21:41:10+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0