20 февр. 2010 г., 21:07

Сън

Поэзия

691 0 2

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя
образи и събития.
За да мога най-после
да те превърна в откритие.
Осъзнах, че сънувам.
Пулс долавям и тихо е.
И каква светлина!
В тъмнината на дните ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ditaer (Диана Трифонова)

Благодаря за усещането,сродни души!Прегръщам ви!!!

2010-02-21T10:50:42+02:00
alistef (Албена Стефанова)

Светлината, не е просто нещото,
което вижда се с очи.
Светлината е усещане.

прекрасно стихотворение. Поздрав.

2010-02-20T21:41:10+02:00

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0