20 февр. 2010 г., 21:07

Сън

694 0 2

 

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя
образи и събития.
За да мога най-после
да те превърна в откритие.
Осъзнах, че сънувам.
Пулс долавям и тихо е.
И каква светлина!
В тъмнината на дните ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за усещането,сродни души!Прегръщам ви!!!
  • Светлината, не е просто нещото,
    което вижда се с очи.
    Светлината е усещане.

    прекрасно стихотворение. Поздрав.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...