ditaer (Диана Трифонова)
36 13
20 февр. 2010 г., 21:07

Сън 

  Поэзия
470 0 2

 

Трябваше ми светлина,
във момент на просъница.
За да мога да осветя
в себе си всяко ъгълче.
За да мога да поизровя
образи и събития.
За да мога най-после
да те превърна в откритие.
Осъзнах, че сънувам.
Пулс долавям и тихо е.
И каква светлина!
В тъмнината на дните ми.

© Диана Трифонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за усещането,сродни души!Прегръщам ви!!!
  • Светлината, не е просто нещото,
    което вижда се с очи.
    Светлината е усещане.

    прекрасно стихотворение. Поздрав.
Предложения
: ??:??