15 may 2008, 0:51

Сън

  Poesía
1.1K 0 0
                                                        Сън



 В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън.

 Прозорчето си малко ще оставя да те чака,
със свещ невинна да те пази в мрака,
за да дойдеш ти като вятъра тих
да изпее песента на този малък стих.
Ела, от съня ми спокоен събуди ме,
в малък свят на нежност открадни ме
да усетя топлотата ти... покажи ми...

 ... Там, където е вечен ден и вечна нощ,
където всичко е красиво, но с неземен разкош,
там, в гората... в тишината,
там, в сладкия шум на реката,
където всичко само твоят глас носи
и като Адам и Ева ще бродим голи и боси
към нашата ябълка на раздора,
но не ти, а аз да се отровя!

 Тихо ти накрая върни ме в леглото,
остави ме, но изпиши името си на челото
и като се събудя, да те усетя със сърцето -
дори да си някъде като птица в небето,
ще зная аз, че теб те има...
ще зная, че и за мен щастие има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Ман Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...