15 may 2008, 0:51

Сън

  Poesía
1.1K 0 0
                                                        Сън



 В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън.

 Прозорчето си малко ще оставя да те чака,
със свещ невинна да те пази в мрака,
за да дойдеш ти като вятъра тих
да изпее песента на този малък стих.
Ела, от съня ми спокоен събуди ме,
в малък свят на нежност открадни ме
да усетя топлотата ти... покажи ми...

 ... Там, където е вечен ден и вечна нощ,
където всичко е красиво, но с неземен разкош,
там, в гората... в тишината,
там, в сладкия шум на реката,
където всичко само твоят глас носи
и като Адам и Ева ще бродим голи и боси
към нашата ябълка на раздора,
но не ти, а аз да се отровя!

 Тихо ти накрая върни ме в леглото,
остави ме, но изпиши името си на челото
и като се събудя, да те усетя със сърцето -
дори да си някъде като птица в небето,
ще зная аз, че теб те има...
ще зная, че и за мен щастие има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Ман Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...