Сън
В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън.
Прозорчето си малко ще оставя да те чака,
със свещ невинна да те пази в мрака,
за да дойдеш ти като вятъра тих
да изпее песента на този малък стих.
Ела, от съня ми спокоен събуди ме,
в малък свят на нежност открадни ме
да усетя топлотата ти... покажи ми...
... Там, където е вечен ден и вечна нощ,
където всичко е красиво, но с неземен разкош,
там, в гората... в тишината,
там, в сладкия шум на реката,
където всичко само твоят глас носи
и като Адам и Ева ще бродим голи и боси
към нашата ябълка на раздора,
но не ти, а аз да се отровя!
Тихо ти накрая върни ме в леглото,
остави ме, но изпиши името си на челото
и като се събудя, да те усетя със сърцето -
дори да си някъде като птица в небето,
ще зная аз, че теб те има...
ще зная, че и за мен щастие има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Ман Всички права запазени