May 15, 2008, 12:51 AM

Сън

  Poetry
1.1K 0 0
                                                        Сън



 В съня ми ти ела,
промъкни се като крадец в нощта
и прошепни с листата навън,
че тихо идваш в моя сън.

 Прозорчето си малко ще оставя да те чака,
със свещ невинна да те пази в мрака,
за да дойдеш ти като вятъра тих
да изпее песента на този малък стих.
Ела, от съня ми спокоен събуди ме,
в малък свят на нежност открадни ме
да усетя топлотата ти... покажи ми...

 ... Там, където е вечен ден и вечна нощ,
където всичко е красиво, но с неземен разкош,
там, в гората... в тишината,
там, в сладкия шум на реката,
където всичко само твоят глас носи
и като Адам и Ева ще бродим голи и боси
към нашата ябълка на раздора,
но не ти, а аз да се отровя!

 Тихо ти накрая върни ме в леглото,
остави ме, но изпиши името си на челото
и като се събудя, да те усетя със сърцето -
дори да си някъде като птица в небето,
ще зная аз, че теб те има...
ще зная, че и за мен щастие има.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Ман All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....