Ти пак си тук и ме гледаш,

казваш, че нищо няма между нас,

леко гръб извръщаш,

а нужда от тебе имам аз.

След тебе нищо не чувам,

вратата след теб открехнато стои,

тихо на глас се сбогувам

със разбитите мечти.

Боли ме много, когато

всяка нощ при мене се връщаш,

и гледаш ме някак непознато,

но посягаш пак да ме прегръщаш.

Нищо между нас няма,

това каза го ти,

не знам какво ти става,

но моля те, върви си.

Ето тази роза аз ти подарявам,

вземи я бавно от моите ръце!

Поднасям ти я за раздяла,

защото мечтите ми отне.

Ако в реалния живот не мога да те имам,

в сънищата ми не идвай ти!

Казвам за последно СБОГОМ

и щастлив с друга бъди.