Mar 14, 2009, 5:04 PM

Сън

  Poetry
556 0 0

Ти пак си тук и ме гледаш,

казваш, че нищо няма между нас,

леко гръб извръщаш,

а нужда от тебе имам аз.


След тебе нищо не чувам,

вратата след теб открехнато стои,

тихо на глас се сбогувам

със разбитите мечти.


Боли ме много, когато

всяка нощ при мене се връщаш,

и гледаш ме някак непознато,

но посягаш пак да ме прегръщаш.


Нищо между нас няма,

това каза го ти,

не знам какво ти става,

но моля те, върви си.


Ето тази роза аз ти подарявам,

вземи я бавно от моите ръце!

Поднасям ти я за раздяла,

защото мечтите ми отне.


Ако в реалния живот не мога да те имам,

в сънищата ми не идвай ти!

Казвам за последно СБОГОМ

и щастлив с друга бъди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пролетното момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....