Ти пак си тук и ме гледаш,
казваш, че нищо няма между нас,
леко гръб извръщаш,
а нужда от тебе имам аз.
След тебе нищо не чувам,
вратата след теб открехнато стои,
тихо на глас се сбогувам
със разбитите мечти.
Боли ме много, когато
всяка нощ при мене се връщаш,
и гледаш ме някак непознато,
но посягаш пак да ме прегръщаш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация