2 ene 2010, 14:26

Сън

  Poesía
1.4K 0 5

И тази нощ дойде в съня ми

и пак се сгуших в твоите ръце.

Докоснах те, трепереща от страх

да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.

И вплетох пръсти  в твоите коси, ухаещи на Пролет,

гъвкави като коприна.

В очите ти нежни обич за мене искри

 и  с целувката си моите задръжки разтопи.

Аз искам да сънувам все така

 и сънят да трае цяла вечност.

Не тръгвай, остани до сутринта,

 позволи ми да те гледам още малко с нежност.

Да те запомня с тази светлина,

с която само утрото огрява,

че то ще е прекрасно след нощта, в която любовта ни оживява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...