Сън

2 ene 2010, 14:26

Poesía

997 0 5

И тази нощ дойде в съня ми

и пак се сгуших в твоите ръце.

Докоснах те, трепереща от страх

да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.

И вплетох пръсти в твоите коси, ухаещи на Пролет,

гъвкави като коприна.

В очите ти нежни обич за мене искри

и с целувката си моите задръжки разтопи.

Аз искам да сънувам все така

и сънят да трае цяла вечност.

Не тръгвай, остани до сутринта,

позволи ми да те гледам още малко с нежност.

Да те запомня с тази светлина,

с която само утрото огрява,

че то ще е прекрасно след нощта, в която любовта ни оживява.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.