2.01.2010 г., 14:26

Сън

1.4K 0 5

И тази нощ дойде в съня ми

и пак се сгуших в твоите ръце.

Докоснах те, трепереща от страх

да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.

И вплетох пръсти  в твоите коси, ухаещи на Пролет,

гъвкави като коприна.

В очите ти нежни обич за мене искри

 и  с целувката си моите задръжки разтопи.

Аз искам да сънувам все така

 и сънят да трае цяла вечност.

Не тръгвай, остани до сутринта,

 позволи ми да те гледам още малко с нежност.

Да те запомня с тази светлина,

с която само утрото огрява,

че то ще е прекрасно след нощта, в която любовта ни оживява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...