2 янв. 2010 г., 14:26

Сън

1.4K 0 5

И тази нощ дойде в съня ми

и пак се сгуших в твоите ръце.

Докоснах те, трепереща от страх

да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.

И вплетох пръсти  в твоите коси, ухаещи на Пролет,

гъвкави като коприна.

В очите ти нежни обич за мене искри

 и  с целувката си моите задръжки разтопи.

Аз искам да сънувам все така

 и сънят да трае цяла вечност.

Не тръгвай, остани до сутринта,

 позволи ми да те гледам още малко с нежност.

Да те запомня с тази светлина,

с която само утрото огрява,

че то ще е прекрасно след нощта, в която любовта ни оживява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...